Врачански Тиквени от Мариета Цолова

208261_b

 

С какво по-хубаво да започнем ако не с нещо родно и нашенско. От Мариета Цолова пристига една дребна и забавна книжка със звучното заглавие Врачански тиквеник. Подобно на вечерите на северозападната култура в Шоуто на Слави, и тази книжка тика врачанския диалект пред горката публика, сякаш е чудатост в цирка. Но под красивия диалект, звучащ като ръждясъла моторна резачка, се крие една приятна история, в която човешката устременост и трудолюбие успяват да преодолеят ограниченията на българската селяния и да издигнат един нашенски пустиняк до един от онези хора, които могат да си купят автомобил без лизинг.

Въпросният убавец са казва Марин Чорбаджийски, шашкън от неназовано врачанско село, който надува корема на приятелката си докато още е в казармата и след службата си се връща в родното село с дете на ръце и жена, стегнала багажа си за Гърция. В неволята му получава помощ само от баба си Мара, която бързо решава да гушне букета, заеващавайки на Марин завидна сума скътани пари. Вместо да изпие всичко в кръчмата, нашия герой веднага се свързва с познат от казармата, с когото започва да гради бизнес. Малко по малко трудът му се отплаща и Марин отваря СПА център, изпраща дъщеря си да учи в чужбина, завършва висше и най-впечатляващо от всичко: отървава се от врачанския си диалект.

И както всичко си му е мирно и спокойно, в живота му нахлува една мадама, със същата дързост, с която хиперактивна оса влиза през прозореца. Отегчен от десетилетия онаниране, Марин се впуска след Дивна, привлечен от любовта й към мекиците (не, не се шегувам). Естествено тя не му са дава лесно, и така започва една любовна драма, в която Марин иска да я опъне, а тя му се опъва.

Прогресът на Марин от селски шофьор на автобус до преприемчив богаташ е вълнуващ и праводоподобен, и е основният двигател на Врачански Тиквеник. Марин показва упорство и прагматизъм, заедно с находчив ум и неуморни ръце, без да губи същността си на врачански нашенец. Най-силно си проличава същността му докато посещава дъщеря си в Англия и по типично байганьовски започва да критикува канализацията им. Дивна също е страхотен персонаж, непонятна и изненадваща както за нас, така и за Марин.

С големина 150 страници, ако издълбаете Врачански Тиквеник няма да може да скриете особено внушинелно количество наркотици в нея, но краткостта й подтиква към бързо прочитане, докато отвореният финал позволява сами да си представите как се развива историята по-нататък.

Нещо, което не ми допадна в книгата, е първата съпруга на Марин, Гълабина. В самото начало тя решава да замине за Гърция на гурбет, и дотам. Марин и дъщеря му непрестанно я упрекват че ги е оставила, което е окей, но друга информация за нея не получаваме. Възможно е още първия ден в Гърция да й е паднал кашон с узо на главата или да я е блъснал тир, но Марин е твърдо убеден че тя е оставила него и дъщеря си за някакъв мазен грък, и не прави никакъв отип да се свърже с нея.

В заключение, ако ви е интересен екзотичният и първобитен диалект на врачанските ширини, Врачански тиквеник е едно бижу на нашия край. Във всеки от нас се крие по малко от Марин, независимо дали сме селяне или граждане. А дори и да не сте много по книгите, в творението на Мариета Цолова се крият и три бисера на врачанската кухня, които не искате да изпуснете.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s