Ян Бибиян от Елин Пелин

ian-bibian-elin-pelin

 

Ако щом чуете името “Елин Пелин” в главата ви веднага лъсне определението „певец на българското село,“ значи сте зубрили твърде много за матурите. Не че е неправилно, но Димитър Ивнанов ни е оставил много повече от Косачи и Гераците (да видим кой е внимавал в час: кой е гепил парите на Йордан Герака: а) Петър, б) Павел, или в) телефонните измамници?). Освен въздействащи портрети на делниците на българските селяни, Пелин е познат (главно на началните учителки) и като автор на детски приказки и стихотворения. Ако знаете кои са баба Еленица от село Златица, баба Рада от Клисура Града, и стрина Дивда от Голяма Кривда, тогава се чувствайте свободни да пропуснете този материал. За останалите – дръпнете си по едно трикрако столче, наредете се в кръг и слушайте, защото ще си говорим за една от най-обичаните и изненадващи детски книжки в литературното ни наследство: Ян Бибиян.

Един ден, докато Ян Бибиян скита из полята, решава да хване едно гущерче, което, подтиквано от инстинкта си за себесъхранение, се скрива под един камък. И вместо по-вероятното „мама ти стара“, Бибиян възкликва „Фют“ и дяволчето е призовано от героят ни. Крайно некадърен в това да върши пакости, Фют е развълнуван да се запознае с магистъра по пакости Ян Бибиян, и двамата започват да кроят пакости на и без това едва свързващите двата края селяни (за справка вижте Андрешко).

Същината на книгата започва щом Фют се опита да отведе Ян Бибиян в Царството на Злото, но героят ни успява да се спаси, откъсвайки опашката на Фют, и се озовава в света на злия магьосник Мирилайлай. Използвайки ума си, опашката, и помощта на черна врана, той трябва да се предпази от магьосника и неговата армия от люлючета (замислям се дали Роал Дал не е гепил оттук идеята за Умпа-Лумпите от Чарли и Шоколадовата фабрика) и да намери път обратно към горния свят и поболелите си родители.

До тук всичко звучи стандартно, и до голяма степен е така. Голямата сила на книгата е това как Пелинко успява да съчетае тропи от народните ни приказки с голямо въображение и оригинални чудатости, и да подправи тази гозба с щипка лек ужас и брутализъм, познати ни от не-захаросаните версии на класически приказки (справка: в оригиналната история за Пепеляшка, по-големите й сестри се опитват да си обуят малката пантофката като си режат пръстите на краката).

По време на приключенията си, пред грънчарница Фют и Бибиян намират момче, направено от кал, наречено Калчо (КАЛ-ЧО!!). Докато двамата дяволито се гаврят с него, то оживява и ги подгонва, точно като чудовище от стар хорър филм. По-късно, героят ни бива нападнат от зла жена, която се храни с човешки очи. А с къцаря шега не бива, защото вместо да вземе по-човешки мерки, той решава да затвори малко момче в бъчва и да го хвърли в реката. Мда, не си мислете че По жътва е единствената фаталистична творба на Пелинко.

В Ян Бибиян се крият още вълшебства и изненади, но решавам да ви оставя сами да се срещнете с тях. История за порастването, за запазване на смелостта в трудни моменти, за приятелството, за предателството – в творбата има по нещо за всекиго. Защо не изнамерите оръфаната книжка в нечия библиотека и не зарадвате дедето във вас? Само помнете да не се ебавате с кацаря.

(Ако не ви се търси, може да прочетете книгата от Читанка – https://chitanka.info/text/220#textstart )

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s