Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди

151658_b

 

Не че следя какво чете днешната младеж (а не мога да питам, защото ми е забранено да се приближавам на повече от 50 метра до 12 годишни момиченца), но не ми е направило впечатление поредицата за Скълдъгъри Плезънт да е особено популярна у нас. Едва щом мернах дванадесетата книга от поредицата (12?!!), издадена от студио Artline, реших да видя за какво иде реч.

Историята ни среща с дванайсетгодишната Стефани, която току-що е загубила скъпия си чичо Гордън. Скоро обаче в живота й нахлува мистериозният Скълдъгъри Плезънт, който вместо педофил, се оказва 400-годишен скелет, владеещ магически умения. Той я спасява от скучния й живот в малкото градче като я въвлича в опасния свят на магията (имайки предвид че на няколко пъти тя почти не бива убита от служители на злото, започваш да се чудиш дали нямаше да е по-добре просто да я заведе на море). Както може да се очаква, не всичко е тип-топ в магьосническия свят, и скоро върху плещите на Стефани и Скълдъгъри се стоварва отговорността да го спасят от злия магьосник Серпин.

Не революционният сюжет, чупещ скалата за оригиналност, ще ви държи залепени за книгата, колкото образите на Скълдъгъри и Стефани. Ходещият скелет е един от най-забавните герои, с които съм се срещал в последно време. Скорострелният диалог между него и Стефани, докато отношенията между тях постепенно се задълбочават, е ту комичен, ту трогателен, ту драматичен, напочнящ оспорван мач по пинг-понг. Тук помага и стила на Дерек Ланди, който пише толкова увлекателно, че думите не се усещат: сякаш някой ги чете в съзнанието ти. Описанията са ярки, точни, и кратки, действието се развива светкавично, без да губи време в ненужни забавяния и отклонения. С изключение на бойните сцени де.

Мда, на няколко места Дерек Ланди си представя че режисира римейк на Кървав спорт и изпълва по 1-2 страници с почти телеграфични описания на бойни сцени. Може би подценява младата си аудитория, която не може да прочете книга без бой и кървища, или просто се опитва да направи историята си още по-динамична, но на мен лично тези пасажи изобщо не ми се връзваха: цели абзаци можеха да ми се обобщят с нещо от типа на „и тук те се тупаха“. Разбирам че това е малко субективна критика и няма да попречи нито на мен, нито на вас, да се насладим на приключенията на г-н Плезънт, но все пак мен ме подразниха.

И тук стигаме до основната ми критика. Млада героиня, въвлечена в таен свят на магия, мистичен орден, който е твърде консервативен да обърне внимание на Скълдъгъри, древна война между доброто и злото, жезъл с невероятна мощ, митични зверове, вдъхновени от Лъвкрафт, вампири и така натаък. Не ви ли звучи познато? Не казвам че историята не демонстрира въображение, но голяма част от елементите й ми се струват рециклирани, без много свежест в тях.

Може би се вслушвам твърде много в циника в мен. Да, Скълдъгъри Плезънт няма да разтърси света на младежката литература като Хари Потър, но ни представя една много качествено написана история със забавни, трийзмерни герои, използвайки леко изтъркани, но въпреки това ефектни елементи. Срещата на Стефани с един непознат и дебнещ свят, в който тя е напълно безполезна, освен ако не използва смелост и разсъдък, е страхотна аналогия за порастването и встъпването в света на възрастните, пълен с далеч по-коварни и неприятни опасности, като месечни наеми, здравни осигуровки, пране на пердета и купуване на кола на старо.

Книгата може да прочетете от { https://chitanka.info/text/36003-skyldygyri-plezynt }, или да си закупите прекрасното хартиено издание от { http://artline-store.net/product.php?ProductID=13 }

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s