1Q84 на Харуки Мураками – не ревю, а предупреждение

1q843

          Нека изясним нещо, скъпи читателю. Не пиша това само за да си изкажа селското мнение за 1Q84 (въпреки че ще направя и това). Това не е ревю – това е предупреждение. Насочено е към тези, които имат амбицията да се захванат с тази трилогия от господин Мураками и не се плашат от хилядата й страници. За тях, първо – браво че бихте се захванали с подобна задача, не много хора биха имали търпението за това. Второ – СПРЕТЕ! Има къде по-смислени начинания, в които да си инвестирате времето и енергията. Защо смятам така ли? Защото самият аз се впуснах в приключението 1Q84 и когато след няколко месеца прелистих последната страница, се почувствах все едно гледам финала на Световното, в който резултатът след добавеното време е равен, но вместо да си бият дузпи, двата отбора решават направо да идат да се почерпят.

       Но да започнем отначало. Харуки Мураками – абсолютен култ, както в родната Япония, така и по света. Автор на 14 романа, десетки разкази, есета и публицистика, мнозина преведени и на български от издателства Colibri (еваларка пичове). Автор с уникален стил, който за мен най-много се доближава до магическия реализъм на Маркес, но с повече котки. Историите му са като онова усещане когато се унесеш в сън и мозъкът ти започва да рисува непонятни картини в главата ти, докато не се разсъниш и не знаеш кое е истина и кое плод на въображението ти.

       1Q84 е може би най-амбициозният му проект, където той проследява съдбите на двама герои – Аомаме и Тенго. Не че ги проследява лошо – напротив, повествованието му е елегантно и красиво, едновременно просто и пропито със смисъл. Проблемът не е в съдържанието, а в дължината. Защо за бога му трябваха хиляда страници през три книги за да разкаже една доста простичка любовна история?!? Но именно затова той е култ, а дали си струва да се впуснете в света с две луни, предстои да разберем.

       Аомаме е на пръв поглед съвсем обикновенна жена, но живее таен живот като изпълнител на мокри поръчки срещу богаташи, които насилват съпругите си. След поредната мисия тя разбира че се намира в друг свят, който нарича 1Q84, където на небето има две луни. До нея Тенго си е направо скучен, защото основната му цел в книгата е да пранапише роман, който разкрива тайни срещу религиозния култ Сакигаке, и да ни отегчава до смърт с описания на това какво ще си сготви.

      Сюжетът започва да се заплита чак в началото на третата книга, когато започваме да следим историята от гледната точка на наемника Ушикава, чиято цел е да намери Аомаме и да й смени маслото. Както споменах, остатъка от сюжета изобщо не е слаб, но имайки предвид че му отнема над хиляда страници да разкаже нещо, което можеше да се побере и в една трета от обема, ми е трудно да го хваля много.

        Десетки други елементи навлизат в историята, като подправки в шкембе чорба: мистериозния баща на Тенго, магически създания, наречени Малките хора (които със сигурност са метафора за нещо, което съм твърде тъп да схавана), двама нахъсани бодигарди, вълнуващи любовни интереси, и тъй нататък. Добавят приятни нотки на мистерия и интрига в историята, която върви по тънката линия между реализма и фантазията, но имайки предвид че 90% от мистериите остават неразгадани, няма как да не ми мине идеята че са леко ненужни. 

     Не мога да съдя трилогията за това, все пак говорим за Мураками. Разбирам че в центъра на историята са Аомаме и Тенго: романът започва и свършва с тях, но въпреки че току що прочетох такава монолитна драма, някак ми се прииска тя да имаше и четвърта част, която обяснява остатъка от съдържанието на шкембе чорбата, като миризмата в тоалетната на следващия ден.

   Отново – внимавайте. Това е книга, която ще ви хване за яката и ще ви дърпа много продължително време. Накрая, като посещение при масажистка, която не е схванала идеята за щастлив край, може да се озовете искайки още. Класически Мураками.