Властелинът на Пръстените (LOTRRRR)

Screenshot 2020-05-17 at 16.38.22

 

 

   Ти, читателю, имаш невероятен късмет.

Screenshot 2020-05-17 at 16.23.43

   Преди да се гътнеш от коронавируса, докато спориш във фейса че коронавирус няма, или преди да паднеш жертва на глада в следствие на неизбежната икономическа криза, имаш достатъчно време да прочетеш трилогията Властелинът на Пръстените, точно преди да идеш на оня свят и да отдадеш нужните благодарности към Толкин… като паднеш на колене и му откопчаеш дюкяна.

   Lord of the Rings (или LOTR, което звучи като нещо, което пиян бездомник ще ти изфъфли в десет вечерта пред нонстопа) е дядото на модерното фентъзи, оформил жанра по свой образ и подобие, и заедно с трилогията на Джаксън е пуснал пръсти под полата на цялата ни поп-култура. Не искам да наричам тези бръщолевения “ревю” или “ретроспекция” (което звучи като нещо, което ти прави урологът) защото шансът да кажа нещо ново за LOTR е като шанса да оцелееш след като те нападна агресивно с копие на книгата, така че ще го карам по-лежерно.

   Първо, длъжен съм да ви предупредя че LOTR не е лесна книга за четене. Имайте предвид че:

   – повествованието е наблъскано с детайлни описания на планини, хълмове и цялата останала топография на Средната Земя, така че наличието на опитен планинар до вас е силно препоръчително.

   – ако искате да сте съвсем на “ти” със случващото се в историята, ще ви се наложи да прочетете между две и осем допълнителни книги с митове и легенди за Средната Земя.

   – поредицата съдържа повече причудливи имена на местности и герои от учебника ми по история, и успех да познаете кое ново име принадлежи на ключов персонаж и кое никога повече няма да се появи в книгата.

   – четенето на гигантското издание от Бард е толкова удобно, колкото да си миете съдовете с котка вместо с гъба за чинии.

    – За да се ориентирате в случващото се, често ще  ви се налага да спирате и да се допитвате до картата в края на книгата… 

   – …  което поне ще ви носи разнообразие, щом сюжетът започне да се влачи като опашката на касата в супера.

  – езикът е доста шарен и пъстър…

   … но оставаше и де не е – ако искахте да построите грандиозна катедрала ще се постараете да използвате най-качествения бетон и корава дървесина с най-засукана изработка, а не материали от HomeMax на промоция, нали?  LOTR е красива книга, през която не може да препускате бързо, а трябва да й се насладите бавно и блаженно, като на цигара по време на изхождане. Красотата на LOTR се крие в нейната изящна изработка, отнела на Толкин повече от 12 години, в които той е създал един пик на човешкия гении и неговата изобретателност – нещо много повече от една детинска история за дракони и магьосници.

   Но не заради всичко това трябва да прочетете тази книга. На кого му пука за една вдъхновяваща и непреходна история, гарнирана с хиляди страници митове, легенди и истории, толкова красиви и епични, че биха накарали римските и гръцките митологии, с които ни тровеха като деца, да приличат на епизоди от Съдби на кръстопът*?

   Трябва да прочетете LOTR, защото като всички непреходни истории, тя е приказка за смелостта.

Screenshot 2020-05-17 at 17.19.37

Това е история за невежия селянин Фродо, който небрежно си пие ракията и слуша радио Веселина на спокойствие, докато един ден някакъв смахнат старец не го кара да отиде на самоубийствена мисия да предаде пръстен в склад за вторични суровини в Люлин. И ако Фродо му беше казал да се разкара, усилвайки Цеца,  цялото това епично приключение можеше и да не се състои. Но не – той осъзнава опасността, и въпреки това захапва куршума. И в замяна получава повече мъдрост и сила, отколкото щеше да натрупа за хиляда години, ако си беше останал в родното село. Защото колкото и да е черна и опастна нощта, само през нея можем да стигнам до новия ден.

   Независимо дали не смеете да си покажете носа отвън без да сте облечени сякаш ще ходите на луната, или вярвате че цялата епидемия е опит да се предотврати Ливърпул да спечели купата, ние всички научихме, че нещата могат много лесно да идат по дяволите, и всичките ни планове и идеи да се скапят. Затова е нужно да се вдигнем от тежките си кресла и да тръгнем по непознати улички сега, защото утре може да е твърде късно. И помнете, ако успеете да преборите мързела си и да стигнете до края на LOTR, тогава може да постигнете всичко! Както е казал Ошо – няма път към щастието – щастието е пътят.

* И като споменах за сборниците с митични истории, спомняте ли си като бяхте деца онези досадни хлапета, които постоянно се хвалеха че са прочели Старогръцки легенди и митове? “О да, аз ги четох лятото, много бяха интересни, хи-хи-хи”. Брат, ти си на десет. Когато се прибереш вкъщи гледаш Cartoon Network и цъкаш GTA Vice City, после стоиш до късно да гледш кеча. Я ми кажи пак колко са ти били интересни драмите на Кекроп, Ерихтоний и Ерехтей. Прочел си ги насила само защото родителите ти си избиват комплексите с теб. 

 

 

94262214_249205169797914_9221031670520479744_n

Лейди Гергана от Цветелина Цветкова

  Screenshot 2020-05-05 at 19.28.18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Книгите, написани на северозападния диалект, са като учителите, които прекарват часовете си по-фокусирани върху собствените си драмитични животи, вместо върху учебния материал – да, забавно е за малко, и може да се посмеете на някоя просташка и цинична история, но в края на краищата оставятвпечатление за несериозно отношение. Врачански Тиквеник дори престава да се опитва, и скоро се връща към книжовния изказ. Северозападен роман на Стоян Николов пък е в Screenshot 2020-05-07 at 14.01.24другата крайност – до такава степен е вглъбен в използването на врачанска реч, че е  почти толкова непонятен за разбиране, колкото и Под Игото. О, Боже, дали великият врачански диалект ще остане забавен само във Вечерта на Северозапада по Седем Осми TV? Има ли надежда на хоризонта? Всъщност има – и тя се казва Лейди Гергана.

  По съвпадение, Лейди Гергана е и роман от Цветелина Цветкова, поредната книга от Пощенска Кутия за Приказки, които издават книги все едно строят франчайзи на Lafka.

   Книгата е разказана от Гергана, дъщерята на кмета на селото, която е събирателен образ за всички хубави качества на селските момичета, липсващи при градските кифли: работливост, характер, доброта, организация, умения с мотика, способност за конусмация на алкохол по-силен от розе. Тя живее китния си селски живот с всичките си шашави съграждани, който се върти около кръчмата на Цеца. В този свят, ако някой го няма в крачмата сутрин, то той или е умрял (и го поглебват) или е избягал от селото (и го псуват).

   В този спокоен селски топос, на чията автентичност и Елин Пелин би завидял, един ден пристига един неочакван гостенин – рус английски джентълмен, решил да си купи къща в северозапада. Между него и Гергана се заражда привличане, и се завърта една черга от забавни и трагикомични случки, разказани на автентичен диалект.

     Казват, че най-старата история е “непознат пристига в града”, което би поставил сюжета на Лейди Гергана толкова ниско по скалата на оригиналността че бихме се запитали дали скалата въобще работи. Но книгата изобщо не се нуждае от по-заплетен сюжет. Обратите и действията служат повече като платформа за поредната доза хумор и забава, отколкото за дълбоки анализи и градене на драматични арки на лиричните герои. Всяка идея, по-възвишена от “работи здраво, весели се здраво, гледай от смешната страна”, само би накърнила автентичността на романа, който притежава една доза искренност и чистота, която няма как да не ви лепне усмивка на мундзата, дори и при липсата на голяма интрига.

   Истинската магия на романа обаче се крие в използването му на диалекта – вместо да пълни изречениета си в думи, които дори кореняк-врачани не биха разбрали, госпожа Цветкова просто променя по някоя буква в думите, както и сменя ударението, за да се получат едно дребни промени, които не биха отблъснали чужденците, но пък веднага ще променят изживяването за врачаните. А пък където присъстват диалектни думи, те удобно са пазяснени като бележки под текста. Това прави четенето хем автентично, хем разбираемо, демек – убаво е.

   Ако не може да се наситите на простотиите на Краси Радков, или пък си търсите нещо забавно и непретенциозно за четене докато чакате да отворят кръчмите, Лейди Гергана ще ви предложи един приятен коктейл от смешни ситуации, селскостопански мъдрости, пияни цигани, още по-пияни англичанки, и дори мъничко тъга. С една дума – прибиваньие.

Може да поръчате от тук – https://ciela.com/leydi-gergana.html