Hash Oil от Момчил Николов

Screenshot 2020-08-09 at 22.00.01Screenshot 2020-08-09 at 22.14.39Screenshot 2020-08-09 at 22.16.31Screenshot 2020-08-11 at 21.52.20Screenshot 2020-08-11 at 21.49.16

Screenshot 2020-08-12 at 20.51.35

    Момчил Николов, който изглежда все едно е бил начело на отдела за човешки експерименти през втората световна, е автор с куп награди и романи зад гърба си, които нямат и една десета от популярността на работата му като сценарист на Горещо с Венета Райкова, не се шегувам.

С романа си Hash Oil, той ни връща в 2004-та година, през която целият цивилизован свят цъка GTA San Andreas. В китна София, в един свят след соц строя и преди соц мрежите, тече спокоен и небрежен живот. Новото хилядолетие е готово да разгърне червения килим за рожбите на прехода, една от които е и главният ни герой, Криско (всъщност в романа не е уточнено как се казва главният герой, така че е съвсем възможно да се казва Криско, така че няма проблем).

    След тежка вечер, в която не знае какво го хваща и какво го пуска, Криско се събужда в столицата, и нямайки едни пет лева в джоба, стига до заключението, че единственият начин да намери пари е да продава наркотици, което го превръща в един малко по-забавен Зак от 18% Сиво, с нелеката мисия да прекоси не Американската пустош, а Софийската.

    Важното в Hash Oil не е толкова самата литература (за протокола: находчива, свежа, идейна, леко объркваща, с изречения заемащи повече от една страница) колкото това, което представлява. Романът е една от онези книги, които карат фразата “българска литература” да не звучи толкова кухо и горчиво в устите ни. Повявила се във време, в което по щандовете се крепят само Хари Потър и Нора Робъртс, тя показва, че редом с Gamer’s Workshop, PC Mania и Playboy, в родината ни се правят качествени призведения, с които да се забавляваш докато акаш (щото Айфони още няма).

    Hash Oil е един малък носталгичен отрязък на онзи дух от началото на хилядолетието, времето на нокиите и сони ериксоните, на Споко, Сблъсък, на Бело Белисимо шмърканто потресенто, кроасани Чипикао с Наруто стикери, компютърни клубове, de_dust 2.  Време, в което когато Ъпсурт пееха “Като стрида във маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките” – един лиричен вопъл, релевантен и до днес.  Объркано време, но с една нотка на романтичен оптимизъм за бъдещето, която се усеща и в Hash Oil. С яркостта, с която Ървин Уелш чопли катаклизмите в Шотландия в култовия Трейтспотинг, г-н Николов описва и родните вълнения в това кратко позабравено бижу.  

    Така че адмирации че вдъхнахте нов живот на Hash Oil, Сиела! Даже почти ви простих за мързеливата корица.