Пикник Край Пътя на Братя Стругацки

Соц-миналото се оказва доста удобно за родните издатели. Трябва само да изровят някоя кадърна творба, по някакъв начин осакатена от ЦК, ОФ, БКП или БДЖ, и да я преиздадат с гръмки твърдения, напомнящи на заглавия в жлътата преса – “ШОК! УЖАС! За първи път – загубения роман! Забраняван десетилетия! Нецензурирана версия!” И хоп – ето ти безплатен маркетинг. Работи както за Георги Марков, така и за братя Стругацки, обекти на настоящото ревю. Изданието на Сиела дори започва с въведение от Борис Стругацки, описващ част от препятствията пред издаването на романа, за да вкара повече драматизъм. Ако сте литературен историк или нечии баща, може да ви е интересно.

В Пикник край пътя, извънземни пристигат на планетата ни, разбират че са в Русия, и моментално се омитат от там, оставяйки след себе си зони пълни със смъртоносни физични аномалии и ценни артефакти. Около зоната веднага се завъждат търговци от Илиянци, познати като сталкери, които тайно се промъкват в нея и нелегално отмъкват артефакти. Такъв сталкер е и Редрик Шухарт, чийто родители явно опитали да го кръстят на любимата си марката шоколадови бонбони, но не са си носели очилата за четене. 

Повестта проследява растежа на Шухарт от кисел и агресивен младеж, до още по-кисел и агресивен възрастен, докато се опитва да съчетае семейния живот,  работата, алчните си дружки, и  опасността неведимо гравитационно поле в Зоната да го изстиска, сякаш топките му са последната капка паста за зъби в тубичката.

Има причина романът да е почти толкова обичан на запад, колкото и  руските сайтове за торенти. Силата му се крие в начина, по който разглежда Зоната и влиянието й върху околните. От амбициозни учени и безскруполни златотърсачи, през мистериозни бизнесмени, до невинни деца, съдбите на хората са проклети от Зоната, която оставя само печал и човешко русенско варено след себе си. Зоната звучи сякаш е художествено отражение на инцидента в Чернобил, само че повестта Пикник край пътя излиза около 15 години по-рано, и звучи като жестоко предсказание.

Ако сте в настроение за качествен сай-фай, от онзи тип, който не обръща толкова внимание на това колко ануса имат извънземните, а използва тяхната поява за да задава сложни въпроси за хората и за света, то Пикник край пътя е за вас. Напомня на Рей Бредбъри и Айзък Азимов, но  примесени с щипка руски брутализъм и без капка от научния им оптимизъм. И сигурно е трудно да бъдеш оптимист, като живееш в държава, на която целият свят й се подиграва на акцента, която е нагло разграбена от шепа олигарси, и която не може дори да спечели “студената” война, при положение, че средната й температура е по-ниска от интереса на мацката към мен, след като й призная, че още си гриза ноктите на краката! 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s