
Доста позакъсняло ревю на една книга, направена за дългите лежерни дни на лятото. Така че преди есента съвсем да е свалила листата сякаш са филми от Замунда, имате още малко време да си откраднете парченце лято под формата на Приказка за Долната Земя на Ирена Първанова.
Лятото е едно наистина вълшебно време за децата – присъдата им в класните стаи приключва, стресът от контролните и изпитванията се изпарява, и пред тях се разкриват дълги слънчеви дни, изпълнени с безгрижие и забава, както и с парализиращ ужас и мъчителна смърт, ако са герои в романи като То и Лятото на Страха.
Но това е Приказка за Долната Земя, и нашият герой е Алекс – скучно хлапе, което се оплаква че е несправедливо засенчено от успехите на двамата си братя, които за разлика от него усърдно се трудят и развиват, докато той играе на плейстейшъна по цял ден. Лято е, и Алекс е на път към селото на баба си, където очаква да прекарва времето си хранейки кокошките и умирайки от скука. Село Вратня обаче крие изненади за малчугана – улиците се превиват и завъртат под нозете му, сгради се появяват и изчезват, жителите са потайни и враждебни, нещо издава зловещи звуци под прозореца му всяка нощ. Скоро Алекс осъзнава че се намира в подобие на прокълнатия Silent Hill, което се намира до село Каспичан. В опита си да разплете мистерията около селото, Алекс се събира с две близначки, Ана и Яна, една от които е умна но срамежлива, а другата импулсивна но смела, и тримата се хвърлят в едно лудо приключение с цел спасяването на света от силите на мрака.

Това, което следва, е едно истинско удоволствие за почитателите на леките и оптимистични фентъзита, пълни с приключения, предизвикателства, и задължителното побеждаване на злото със силата на приятелството, което звучи толкова лесно, когато още не си достигнал онази възраст, в която приятелите ти започват да ти искат пари назаем.
Българското село като локал и искрените елементи на опасност и брутализъм напомнят за приключенията на Ян Бибиян в Царството на Мрака, а пък успешното вплитане на митични същества от славянския фолклор, както прави Сапковски във Вещера, създават усещането за една автентично българска история.

Въпреки завладяващата история и перфектната художествена обработка на Студио Zmei, красивите илюстрации не заемат достатъчно от над 400те страници на романа. Бая скучна трябва да е тази лятна ваканция, за да принуди едно хиперактивно дете да стигне края на историята. А за нас, останалите, чийто живот е толкова лишен от вълшебства и детски оптимизъм, че си прекарваме времето четейки дебели книги зе фейчки, вместо да се любуваме на заобикалящата ни красота, да покоряваме нови върхове и да се порим като зайци, остава една красива, пъстра, изпипана и автентично българска книга, която заслужава да е в ръцете на децата ни милион пъти повече от Пърси Джаксън и Авторът ми трябва да си плати сметката за ток.
Приказка за Долната Земя едва ли сама ще превърне малкото ви съкровище в страстен читател – не е забранено удоволствие като Стивън Кинг или Петдесет Нюанса Сиво все пак. Но опитайте – и да не успее, поне ще имате тежък предмет подръка когато неминуемо усетите дъх на цигари от него.