Времеубежище от Георги Господинов – ревю

Със своите  фрагментирани, метафизични и меланхолични истории, преведени на над 25 езика, Георги Господинов прославя страната ни повече от Сен Тропе на Азис, която има почти 100 милиона гледания в YouTube между другото. След кратък сблъсък с И Други Истории преди години, вкарах Господинов в шкафчето ми с автори, които несъмнено са много интересни, но за други, по-скучни от мен хора. Затова не очаквах много разлиствайки Времеубежище. Едва след като четях в транс и подчертах толкова изречения, че върху книгата се появиха повече линии от тоалетна в Студентски град, си казах, че може да съм попаднал на нещо. 

Г-н Господинов… това звучи странно. Ще го наричам Жорката. Та Жорката е разказвач на истории. Това не ви е Агата Кристи, в която и бълхата от кучето на пощальона си има място в сюжета. Романите му са пълни с кратки, красиви късчета, които често нямат пряка връзка с останалото. От Естествен роман, който ни обогати с историята на тоалетната, през Физика на Тъгата, от която може да се направи цял сериал барабар със спин-офите, романите на Жорката са като бонбониера с истории – някои сладки, някои солени, някои май всъщност са хлебарки.

Във Времеубежище връзката между Жорката и логичния сюжет продължава да бъде като връзката между издателите и chitanka.info. С ортака му Гаустин, Жорката отваря клиника за минало. Стаите й са обзаведени като от някое минало десетилетие, предназначени за лекуване на пациенти с деменция. Да, романът засяга тази страшна и тиха болест, алчно отнемаща спомените на застаряващите. И аз като Жорката се ужасявам от нея, и от мисълта че един ден родителите ми може да забравят къде са скрили наследственото богатство.

От клинично средство, този прозорец към миналото се превръща в мания и бавно завладява целия ни континент, заедно с България. Този фокус върху миналото позволява на автора да ни разказва колкото истории си иска, и да споделя исторически факти като историк, който се опитва да се убеди че професията му не е съвсем безполезна.

Жорката се среща със стари и нови познайници, посещава нови държави и— ЧАКАЙ МАЛКО! Объркан разказвач, налудничаво и потайно алтер-его, време-пространствени скокове, фрагментиран наратив, шантав план, който прераства в социална катастрофа и самоунищожение на света, и повече дийп цитати от страница на инфлуенсър… Жоркааа! Деменцията още не ми е отнела спомена от Боен Клуб на Чък Паланюк. Айде да не се караме. Единствената разлика между двете е че ако Времеубежище беше филм, Гаустин сигурно щеше да го изиграе Виктор Калев. 

Добре де, заяждам се. Много хора не биха харесали отнесения и претенциозен тон на Жорката, но няма проблем, защото Жорката е пич. Жорката е успял, правейки нещо, което не много хора могат, имено защото е иновативен и особен. Жорката знае как да ни разкаже една история така, че тя да ни удари в сърцето и в главата като четвъртия инсулт, и това заслужава похвала. Времеубежище определено не е книга, която ще забравя скоро. Което е доста иронично за книга за деменцията.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s