Играта на ангела от Карлос Руис Сафон – ревю

Сянката на Вятъра е една от онези книги, които правят избора ми да се занимавам с литература, вместо да стана масажист в женски волейболен отбор малко по-оправдан. Затова нека отново се потопим в мългливите улици на Барселона, градът на прокълнатите, с помощта на Сафон. 

Сянката на вятъра беше цял каейдоскоп от удоволствия. През погледа на наивния Даниел Семпере ни се разкриваше един луд театър от мистерия, романтика, готика и комедия, с такива колоритни персонаж като Фермин, Жулиан Каракс и Инспектор Фумеро. Втората книга от поредицата Гробищено на Забравените книги сменя фокуса: вместо върху читателя, оплетен в мистерията на книгите, се запознаваме с нещастника, оплетен в мистерията на създаването на книгите – писателя Мартин. 

Играта на Ангела е историята на Мартин. Да, и тук имаме мистериозен писател, имаме диаболичен издадел, обречена любов, озлобени полицаи по петите на героя, екшъни, драми, мистерии и куп още благинки. Но всички те само обогатяват образа на Мартин, който оцелява от трагично детство и успява да си изкарва прехраната пишейки статии в мизерен вестник. Един ден получава шанс да напише разказ и така започва писателската си кариера. Скоро обаче нещата се обръщат с краката нагоре и единственият изход е оферта от издателя Андреас Корели, на която Мартин не може да откаже.

Така писателят се озовата хванат в капан, на границата между реалността и илюзията, и започва да разплита пленяващата загадка, изпълнена с обрати и интриги, както и с много смърт и трагедия. Мда, ако Сянката на вятъра ви се е сторила малко сладникава на моменти, то тази част ще задоволи кръвожадния ви апетит.

 Но какво ви интересува сюжетът? Когато нападате дюнер след пиянска вечер, не се интересувате какво има в него, нали? Просто се наслаждавате на удоволствието. Така трябва да мислите и за Играта на ангела. Това е книга, в която от всяко изречение лъха майстворство. Книга, в която и най-баналното нещо е описано с виртуозен стил и от което лъха толкова силна атмосфера, че освен ако нямате въображението на редовен посетител на казино, без проблем ще се пренесете в една красива готическа приказка, която рядко ще искате да напускате.

За Сафон няма да си правя тъпи шеги – шегите са за сметка на тези, които по една или друга причина все още отлагат да се докоснат до творчеството му. Така че марш в библиотеката и напук на всички гадости в живота вдигни средните си пръсти и се потопи в една красота, която не много хора ще оценят.