Принцът на мъглата от Карлос Руис Сафон – ревю

След огромна порция Играта на ангела, апетитът ми за качествен испански готик не си отиде. Зачудих се дали да преям със Затворникът на рая и да заприличам на читателска версия на Делян Пеевски, но накрая реших да се насоча към един малък десерт, скрит зад шведските маси на Гробището на забравените книгиПринцът на мъглата.

1943-та година е и войната бавно се движи към Испания. Семейството на Макс решава да търси спасение в малко градче на брега на морето. Не щеш ли, новата им къща крие свое кърваво минало, което подсказва, че къщата може и са не е най доброто място да си държите малките деца без надзор.

Скоро Макс, сестра му Алиса и новият им приятел Роланд разбират за злия магьосник Каин, Принцът на Мъглата, и се заемат да разгадаят мистерията около него и да свалят опасно проклятие, преди да е станало твърде късно.

Ако мислите да грабнете книгата е редно да знаете, че това е юношески приключенски роман и доста от елементите му рефлектират желанията и умствените възможности на избраната аудитория. Злокобната, но все пак младежки-оптимистичната атмосфера навява спомени за Рей Бредбъри и Нийл Геймън. Имаме плажове, мистериозно потънал кораб, морски фар със загадъчен пазач, бурна тийнейджърска любов и повече колоездене от Тур дьо Франс по време на Деня на земята.

Впечатли ме как Сафон успешно комбинира тези приключенски елементи със собствения си усет за готически ужас. Подчертайте тези, които сте срещали в следващите му книги:

– гробници, украсени със статуи на ангели

– котки

– злокобни статуи

– непрогледни мъгли

– стари филмови прожектори,

– часовници

и какво ли още не. На места се усеща и приятна нотка на ужас, идваща главно от злокобния образ на Каин, който се превъплъщава ту в маниакален клоун, ту в зъл магьосник, ту в морско чудовище.

Принцът на мъглата е книга за лятото. Ако търсите какво да дадете на лапето си за следващата лятна ваканция, определено няма да сбъркате с нея. Въпреки злокобните елементи и сладко-киселия финал, това е книга, която ти дава надежда, че трудностите могат да се преодолеят и че никой дявол не е толкова черен. Само че лятото свърши и за да стигнем до следващото, трябва да минем през зимата. Така че извинете ме, оставям детските книжки и отивам да си чета Достоевски и да рева. Честит Ден на Народните будители!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s