Марина на Карлос Руис Сафон – ревю

Като отчаян инстаграм модел и аз копнея да се спася от ноемврийския студ и да се разходя из изящните улици на Барселона; да отпивам от димяща чаша в омайно кафене и да се снимам пред възхитителната архитектура. За разлика от моделите обаче, аз познавам перфектния гид за това магическо пътешествие и не, не е перверзен шейх от Дубай (въпреки че може да е докарал до сълзи също толкова много красавици).

Личи ли че аз и Сафон си допаднахме? Може би ако животът ми реши да ми се усмихне малко, ще спра да търся дозата си щастие в неговото творчество. Но докато това стане, нека разгледаме Марина – още един Сафонов роман, встрани от тетралогията Гробището на забравените книги.

Марина проследява историята на Оскар – младеж, живеещ в пансион, и прекарващ времето си шляейки се безцелно из улиците на Барселона. Един ден, той решава да се промъкне в уж изоставено имение, където се запознава с красавицата Марина и баща ѝ, художника Жерман. Между тях се завързва приятелство и един ден Оскар, лудо-влюбен в девойката, се съгласява да отиде с нея до гробището, където вместо да се натискат като луди, откриват мистериозна фигура в черни одежди и решават да проследят. Това ги въвлича в опасно приключение, типично за Сафон, в което наивен, но нахъсан младеж с мацка под ръка разгадава кървави мистерии около загадъчна фигура от миналото.

Въпреки че книгата е класифицирана за по-млади читатели, Марина е една от по-зловещите истории, родени под перото на Сафон. Готическите елементи в прозата му тук са разгърнати в пълната си прелест. Без да издавам много от сюжета, ще спомена само, че някои от темите и сцените в романа биха паснали съвсем на място в истории на Лъвкрафт (а-ла Хърбърт Уест) или Едгар Алан По.

Докато загадката около мистериозния Михайл Колвеник ще ви кара да минавате през страниците, то личната история на Оскар и Марина ще накара страниците да минават през вас. Този път младежката любов е по-многопластова и зряла от лиготиите в Принцът на Мъглата или леко мелодраматичните свалки от Гробището на Забравените книги. Ако търсите нещо, което да докара сълзична в очите ви, няма да останете разочаровани.

Ако искате да се докоснете до магията на Сафон, без да се ангажирате с четири дебели книги (не знам, сигурно защото ви предстои скок с бънджи със съмнителен инструктор), то Марина е за вас. Това е една история, която съдържа цялата изкусителна атмосфера, опасна мистерия, плашеща трансгресия и обречена любов, присъщи на готик жанра. Зимата иде, читатели. Ако има какво да сгрява малките ви сърчица този сезон, радвам се за вас. Ако не, опитайте със Сафон.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s