ТОП И ДРОБ КНИГИ НА 2021

Ето че още една година си отиде, заедно с надеждите ни, че ще отидем на почивка в Гърция без седем посещения при нотариус и без ни вадят анален секрет с бормашина.

Както повелява традицията, нека хвърлим погледа на петте най-добри и най-кофти книги, до които се докоснах тази година, но не успях да разгледам поотделно, защото ме мързеш.. ъъ, защото май имах ковид, утре ще се тествам и ще ви кажа със сигурност.

ТОП 5

Последният Дуел от Ерик Джагър

Книгата проследява случая на френският рицар Жан дьо Каруж, който предизвиква на дуел до смърт стария си приятел Жак льо Гри, обвинявайки го че е обезчестил съпругата му. Книгата се движи по тънкото острие между историческа дисертация и сапунен сериал и въпреки опасенията ми, успява да запази баланс и да не падне в пропастта на книгите, които използвам само като украса. Прозорецът към средновековна Франция е толкова ясен, благодарение на умелото боравене с исторически източници от автора – което би ми позволило да проверя достоверността на думите му… ако не бях твърде зает да си вадя мухи от клавиатурата.

ДРОБ 5

Нормални Хора от Сали Руни

Нормални хора е Любовна история с главно Л, която се надява да дърпа струните на емоциите ви достатъчно силно, че да не забележите кекавия сюжет и стил на писане. Естествено, един любовен дънер като мен едва ли би оценил дребните нюанси на това как героите обсъждат любимия си епизод на Съдби на Кръстопът и хапват бахур, така че книгата не ми хареса изобщо. Ако сте в настроение за ирландска любовна история като от испански сериал, опитайте – сигурно има причина да виждах повече копия на книгата във влаковете в Англия, отколкото кенчета Гинес.

ТОП 4

Гордиевски. Шпионин и предател от Бен Макинтайър

В разгара на студената война, Олег Гордиевски губи вярата си в съветския строй и решава да стане двоен агент в полза на западните власти. Бунтът му срещу варварския режим и дръзкото му бягство от Русия са не само увлекателен урок по история, но и адски напрегната шпионска история за КГБ и МИ6, подходяща както за майки, фенки на трилърите, така и за бащи, които не гледат друго освен руски филми.

ДРОБ 4

No Easy Day от Марк Оуен

В края на миналата година прочетох The Longest Kill – искрена, реалистична и трогваща история за снайперист от британската армия. Надявах се, че ще намеря същото в No Easy Day, която претендира, че е истинската история за мисията, в която американските тюлени елиминират Осама Бин Ладен. Доколко това е така зависи от собственото ви лековерие и вяра, че около великите постижения на Американците няма грам съмнения. Неоспоримо е обаче, че тази огромна боза е написана само да грабва окото и да ви вземе парите. Е, аз не съм будала и си я взех от библиотеката. Жалко, че не мога да си върна и времето, загубено с нея.

ТОП 3

What the hell did I just read? от Дейвид Уонг

Джон Умира Накрая е шантава научно-фантастична комедия, в която двама безделни убитаци намират наркотик, който им позволява да комуникират с паранормалния свят. Заредени с тази сила, те започват да  помагат на хора, които имат проблеми с демони, извънземни, духове, чудовища и какви ли още не страхотии. Следват абсурдно-дебилни приключения, разнообразени с размишления за смисъла на живота и как да го живеем най-достойно, когато единствената ни мотивация е да ядем Зайо Байо, докато зяпаме Стани Богат. What the hell did I just read? е третата книга от поредицата, и е адски голям фън.

ДРОБ 3

House of Leaves от Марк Даниелевски

Ако се фенове на хорър жанра в неговите по-нишови и експериментални прояви, възможно е да сте чували за House of Leaves. Възпявана като една от най-иновативните хорър книги, тя умело съчетава три истории в една и ги представя по един пост-модерен начин, който заслужава да се види. Жалко че цялата тази иновативност я превръща в претрупана бъркотия. В House of Leaves се крие една прекрасна хорър история, която е задушена от собствените си претенции. 

ТОП 2

V for Vendetta от Алън Мур

Маскираният виджиланти V се изправя срещу тоталитарния режим, сковал Англия, в една мрачна и потискаща, но все пак красива и катарзисна ноар история. V не е типичният комиксов супер (или анти)-герой. Той е проводник на Идеята. Идеята, че можем да се изправим срещу самозабравилия се фашистки режим и тъпите тиквеници в парламента и да им покажем, че хората имаме право на глас и мнение. Във времето на Ковид, на локдауни, на забрани и ограничения от правителствата и на общества, които сякаш са на ръба на анархията, гласът на V ехти по-силно от всякога.

ДРОБ 2

Алено Евангелие от Клайв Баркър

Докато първата една трета от книгата е чист хорър фън, пасващ на таланта и въображението на Баркър, около средата Алено Евангелие деволюира в шизофреничен фенъзи епос, в който Пинхед иска да унищожи света и се изправя срещу Луцифер в титаничен сблъсък в готическа катедрала, докато орди демони ги наблюдават от пъкъла. И не, не е толкова интересно, колкото звучи. Ако искате истинския Пинхед, прочетете The Hellbound Heart.

ТОП 1

Балада за Георг Хених от Виктор Пасков

Знаете ли, очаквах че най-добрата ми книга за годината ще е на Сафон. Въпреки че мога да напълня целия топ списък с неговите книги, които ми помогнаха да се справя с 2021-ва така, както купените гласове помагаха на Борисов да остане на власт, една искра светеше по-ярко от останалите тази година.

Една книга, която ме докара до сълзи, която ми даде ценнен урок за това какво е да си човек, да се грижиш за другите, да оцеляваш в един суров свят напук на цялата беднотия и простития около теб. Една скромна повест, която говори на нещо вътре в теб и отваря очите ти повече от десетки други томове. Тази книга е Балада за Георг Хених на Виктор Пасков. Направете ми подарък за Коледа и я прочетете. Весели празници!

ДРОБ 1

Тим Кук – геният, който издигна Apple на по-високо ниво от Лиандър Кейни

Имам лек фетиш към биографиите на тех-иноваторите. Да проследя как млади гении развиват уменията си, виждат потенциала в обещаваща технология и напук на всичко създават компании за милиарди и променят света винаги ми е вдигало… мотивацията.

Е, Тик Кук не е такъв иноватор. Той е скучен чичак от забутан край на Америка, чиито интелект, работна етика и скромност са достойно за уважение, но не и за книга от 200 страници. В историята му няма и капка романтика и техно-оптимизъм – книгата е просто една хвалба на Apple за това в колко пластмасова и бездушна компания са се превърнали, в опитите си да впечатлят инвеститорите си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s