Английският съсед от Михаил Вешим – ревю

Драги читател, в случай, че наскоро сте се събудили от дългогодишна кома, съм длъжен да ви уведомя, че българите сме крайно селски и мързелив народ, на който можеш само да му дадеш да пие по цял ден в кръчмата и да ходи по жени (а на жените да готвят, да носят пиене и да си избират спонсори). Ето, спестих ви нуждата да четете Английският съсед, Мисия Лондон, половината Иво Сиромахов и целия Иван Хаджийски.

Но ако още настоявате – годината е 2008-ма и Михаил Вешим ни кани на гости в село Плодородно, някъде из България. Дом на няколко селяни, всеки от които със своите мечти, пороци и мъдри идеи за забогатяване. В тази китна атмосфера от мъгливия Манчестър пристига нищо неподозираният англичанин Джон. Новодошлият решил да си купи къща в селото и да се наслади на пенсионирането си, далеч от работещата здравна система в Англия. Щом преодолеят недоверието си към него, нашенците веднага го наобикалят и опитват да въвлекат в схемите си.

Ако не сте се сетили вече, основната идея на романа е противопоставянето на двата модели на поведение – от една страна имаме работлив англичанин, който се научава да цепи дърва и да оре ниви с трактор, което го превръща в търсен кадър чак в съседното село. На другия полюс имаме чаровния неудачник Нотко, който се опитва да направи удар в Еврофутбола с помощта на съвети от Джон за мачове от английското; имаме кмета, който използва чужденеца като билет да точи пари от еврофондовете; имаме и бившият агент на ДС Щърбанов, който се опитва да произведе и продаде нелегални вещества с помощна на селски алхимици. Тази българска опера нямаше да е пълна и без хора като Скинаря, чиято единствена амбиция е да мрази чужденеца.

Да, това противопоставяне сега може да е малко изтъркано, след успехите на Българските ми квартиранти и делата им в Англия на Никола Крумов или екранизацията на Мисия Лондон, но трудът на Вешим издържа теста на времето с чара, искреността си и с уважението към българските селяни (което често липсва при автори като Сиромахов). Дори и в англичанина Джон са вплетени човешки слабости. Завалията също се озовава в капана на отчаянието (и кръчмата), падайки жертва на единственото нещо, което може да срути волята и желанието за живот на един мъж – жена му.

Умението на Вешим да осмива сблъсъка между НАС и ТЯХ (което е тема и в романите му Руският съсед и Нашингтон) далеч не се изчерпва с няколко евтини шеги за това колко сме прости българите, а често прераства в едно дълбоко изследване на балканската народопсихология, която би накарало и Ницше да иде да удари една ракия. Наздраве!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s