Престъпление и Наказание от Фьодор Достоевски – ревю

След Записки от подземието бях объркан. От една страна очаквах още изтощителни житейски размисли от тъжни и безнадеждни руски неудачници. От друга, бях чувал че Престъпление и Наказание е интригуваща криминална история за смразяващо убийство и издирването на престъпник а-ла Агата Кристи. Как щяха да се съчетаят подобен забързани и напрегнат сюжет с повествование свежо като кожата на Петър Дънов? Какво изобщо е Престъпление и Наказание? Нека разберем:

Престъпление и Наказание е историята на Разколников, който решава да убие и ограби омразна старица, тровеща живота на хората около себе си. Също така е история за майка му и сестра му, които се опитват да сгодят щерката за дърт богаташ. Разказ е и за Соня и бедното й семейство, които отчаяно търсят спасение от нищетата. Тези три конфликта се преплитат като изтървани спагети и се разиграват в дълги диалози, където специфичното изражение на героите може да бъде описано в 20 реда, след което сцената, действащите лица и слънчевата система могат да се сменят напълно за два реда.

Престъпление и Наказание е книга за това какво е да убиеш друг човек и да го скриеш от най-близките си хора. За това какво е да те гложди параноята дали всички около теб вече знаят истината и само си играят с теб. За това дали ще получиш прошка и дали някой ще продължава да те обича след като всичко свърши. Да, тези теми може и да са разгледани по-достъпно в някой трилър от библиотеката на майка ви, но едва ли ще имат същата тежест ако не ви се налага да се пулите в текста като теле, чудейки се за какво говори полицая Порфирий Петрович през последните тринайсет реда.

Престъпление и Наказание е Роман с главно Р, от времето, когато хората са имали сравнително малко методи да описват света около себе си и писателите са възприемали работата си сериозно. На техните плещи падала отговорността да търсят отговор на големите въпроси, а не да си оптимизарат инстаграм стратегията. Също така е и продукт на време, в което хората не са имали какво толкова да правят през студените руски зими, освен да пият, да четат и да чакат някой да изобрети мачовете и по-евтината водка, така че няма да е зле да се въоръжите и с търпение. Ако успеете да преглътнете далечното и странно държание на героите и сухото действие, ще зърнете една картина на човещина, на трагедия, на любов и омраза, на наказанията, които обществото ни налага, и които ние сами си причиняваме, и на това какво следва след всичко това. Е, аз знам какво следва за мен – нещо, което със сигурност няма да е писано от Достоевски!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s