Maus на Арт Шпигелман и Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл – ревю

Не знам дали две години пандемия и забрани имат вина, но напоследък историите за концентрационни и работнически лагери все повече ми привличат интереса. След разтърсващата Жертвеното Поколение от Благородна Госпожина, реших да видя как я карат лагеристите на запад с помощта на две класики: Maus и Човекът в търсене на смисъл. И двете книги описват ужаса на концентрационните лагери, докато изследват силата на човешкия дух, и гарнират с личната история на авторите извън стените на лагера. Разликата е, че едната е влиятелна философска книжка, а другата е комикс, в който еврейския Супермен изстрелва нацисти в космоса. Ташак де.

Maus е впечатляваща творба, която е престъпно пренебрегната от българските издатели, въпреки че е окичена с повече признания и награди от КПП Капитан Андреево от конкурса за корумпираност. Книгата преплита биографичната история на автора Арт Шпигелман, който се опитва да завърши великият си комикс за Аушвиц (спойлер – завършил го е), както и да се справи със стиснатия си, чалнат, застаряващ баща Владек. Именно неговата история е интересната – тя проследява живота му като младеж в Полша, където всичко е тип-топ, докато Хитлер не решава че му е писнало да плаща 2 и 50 такса обслужване за банковата си сметка и започва да затваря алчните еврейски банкери (и не само) в газови камери.

Първата част на графичния роман проследява бавното, но неизбежно влошаване на ситуацията за евреите и в частност Владек и семейството на Арт – приватизирането на частна собственост, гоненията, изолирането им в гета, кражбите, побоите, както и нарастващия страх на семейството на Владек за живота им. Във втората част мъжът прекрача прага на Аушвиц и започва своята битка за оцеляване. Тук най-ярко блестят моментите на солидарност, предприемчивост, смелост и воля за оцеляване насред безконечния ужас на лагера.

Книгата ни показва и как травмата от лагера продължава да живее и десетилетия след Аушвиц. Виждаме Владек в настоящето и това как здравето му се влошава, докато самият той се превръща в типичния заядлив чичак, който се оплаква на продавачките в Била че най-скъпите домати са сложени точно до най-евтините и не е ясно кои кои са.

Ако мислите че графичните романи са ви под нивото, може да се насочите към философската Човекът в търсене на смисъл, където Виктор Франкъл услужливо ни позволява да усетим сивото отчаяние на лагерите от първо лице, като добавя 50 страници сухи трактати за логотерапията и психотерапията към книгата си. Преди тях, разказът му за лагера отваря прозорец към човешката психика, напрегната до краен предел, и това как всеки човек отговоря на стимулите от външния свят. Кара те да се замислиш дали ти ще се от тези, които ще запазят човешкото в себе си, или ще се оскотиш от кучешките условия на живот.

Тук блести аналитичният поглед на доктора Франкъл, който се абстрахира от емоциите и обективно описва живота в лагера и влиянието му върху човешката психика. Някои се обръщат към религия за да запазят сили, други хранят надежда че отново ще видят близките си, трети изпушват последната си кътана цигара и приемат съдбата си.

И двете книги отбелязват загубата на човешкото в лагерите, и как всички ние сме на ей толкова от това да загубим всички достойнства. Позволете на тези книги да ви напомнят че този невиждан ужас се е случил преди няколко десетилетия и че вероятно ще се случи отново, и никой не е застрахован, колкото и снимки от Дубай да имаш в Инстаграма. Но попийте от тях и уроците за силата на човешкия дух, за човещината и за тези, които са успели да запазят частица човешко в себе си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s