Властелинът на Пръстените (LOTRRRR)

Screenshot 2020-05-17 at 16.38.22

 

 

   Ти, читателю, имаш невероятен късмет.

Screenshot 2020-05-17 at 16.23.43

   Преди да се гътнеш от коронавируса, докато спориш във фейса че коронавирус няма, или преди да паднеш жертва на глада в следствие на неизбежната икономическа криза, имаш достатъчно време да прочетеш трилогията Властелинът на Пръстените, точно преди да идеш на оня свят и да отдадеш нужните благодарности към Толкин… като паднеш на колене и му откопчаеш дюкяна.

   Lord of the Rings (или LOTR, което звучи като нещо, което пиян бездомник ще ти изфъфли в десет вечерта пред нонстопа) е дядото на модерното фентъзи, оформил жанра по свой образ и подобие, и заедно с трилогията на Джаксън е пуснал пръсти под полата на цялата ни поп-култура. Не искам да наричам тези бръщолевения “ревю” или “ретроспекция” (което звучи като нещо, което ти прави урологът) защото шансът да кажа нещо ново за LOTR е като шанса да оцелееш след като те нападна агресивно с копие на книгата, така че ще го карам по-лежерно.

   Първо, длъжен съм да ви предупредя че LOTR не е лесна книга за четене. Имайте предвид че:

   – повествованието е наблъскано с детайлни описания на планини, хълмове и цялата останала топография на Средната Земя, така че наличието на опитен планинар до вас е силно препоръчително.

   – ако искате да сте съвсем на “ти” със случващото се в историята, ще ви се наложи да прочетете между две и осем допълнителни книги с митове и легенди за Средната Земя.

   – поредицата съдържа повече причудливи имена на местности и герои от учебника ми по история, и успех да познаете кое ново име принадлежи на ключов персонаж и кое никога повече няма да се появи в книгата.

   – четенето на гигантското издание от Бард е толкова удобно, колкото да си миете съдовете с котка вместо с гъба за чинии.

    – За да се ориентирате в случващото се, често ще  ви се налага да спирате и да се допитвате до картата в края на книгата… 

   – …  което поне ще ви носи разнообразие, щом сюжетът започне да се влачи като опашката на касата в супера.

  – езикът е доста шарен и пъстър…

   … но оставаше и де не е – ако искахте да построите грандиозна катедрала ще се постараете да използвате най-качествения бетон и корава дървесина с най-засукана изработка, а не материали от HomeMax на промоция, нали?  LOTR е красива книга, през която не може да препускате бързо, а трябва да й се насладите бавно и блаженно, като на цигара по време на изхождане. Красотата на LOTR се крие в нейната изящна изработка, отнела на Толкин повече от 12 години, в които той е създал един пик на човешкия гении и неговата изобретателност – нещо много повече от една детинска история за дракони и магьосници.

   Но не заради всичко това трябва да прочетете тази книга. На кого му пука за една вдъхновяваща и непреходна история, гарнирана с хиляди страници митове, легенди и истории, толкова красиви и епични, че биха накарали римските и гръцките митологии, с които ни тровеха като деца, да приличат на епизоди от Съдби на кръстопът*?

   Трябва да прочетете LOTR, защото като всички непреходни истории, тя е приказка за смелостта.

Screenshot 2020-05-17 at 17.19.37

Това е история за невежия селянин Фродо, който небрежно си пие ракията и слуша радио Веселина на спокойствие, докато един ден някакъв смахнат старец не го кара да отиде на самоубийствена мисия да предаде пръстен в склад за вторични суровини в Люлин. И ако Фродо му беше казал да се разкара, усилвайки Цеца,  цялото това епично приключение можеше и да не се състои. Но не – той осъзнава опасността, и въпреки това захапва куршума. И в замяна получава повече мъдрост и сила, отколкото щеше да натрупа за хиляда години, ако си беше останал в родното село. Защото колкото и да е черна и опастна нощта, само през нея можем да стигнам до новия ден.

   Независимо дали не смеете да си покажете носа отвън без да сте облечени сякаш ще ходите на луната, или вярвате че цялата епидемия е опит да се предотврати Ливърпул да спечели купата, ние всички научихме, че нещата могат много лесно да идат по дяволите, и всичките ни планове и идеи да се скапят. Затова е нужно да се вдигнем от тежките си кресла и да тръгнем по непознати улички сега, защото утре може да е твърде късно. И помнете, ако успеете да преборите мързела си и да стигнете до края на LOTR, тогава може да постигнете всичко! Както е казал Ошо – няма път към щастието – щастието е пътят.

* И като споменах за сборниците с митични истории, спомняте ли си като бяхте деца онези досадни хлапета, които постоянно се хвалеха че са прочели Старогръцки легенди и митове? “О да, аз ги четох лятото, много бяха интересни, хи-хи-хи”. Брат, ти си на десет. Когато се прибереш вкъщи гледаш Cartoon Network и цъкаш GTA Vice City, после стоиш до късно да гледш кеча. Я ми кажи пак колко са ти били интересни драмите на Кекроп, Ерихтоний и Ерехтей. Прочел си ги насила само защото родителите ти си избиват комплексите с теб. 

 

 

94262214_249205169797914_9221031670520479744_n

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s