ТОП И ДРОБ КНИГИ НА 2023

Привет! Тази година не сме се виждали много, но няма да се разминете без любимата ми класация на ТОП и ДРОБ книгите, които прочетох през последните 12 месеца, и които не получиха самостоятелно ревю в Книжовност. Да започваме!

ТОП 3

Естествен роман от Георги Господинов

Първият роман на нашия световноизвестен Жорка (с тази шантава сай-фай корица) откроява посоката на по-нататъшното му творчество и блести със същите разнообразни размишления над нагледните баналности на живота. В центъра на историята е главният ни герой Георги, който опитва да осмисли живота си, след като съпругата му му изневерява и го напуска.

Следват размишления и фрагменти, които могат да объркат не-индоктринираните, но феновете на Жорката ще се почувстват като у дома. Тук фокусът сякаш е малко по-размит от този във Физика на тъгата, например, но “романът” все пак ще ви стопли душата с красиви истории и задълбочени ментални трактати.

ДРОБ 3

Тринайсет чудовища за Хелоуин от Благой Д. Иванов

С Плюшеното Приключение хорър нърдът Благой Д. Иванов доказа, че може да напише вълнуваща и поучителна история за по-млади читатели. Тринайсет чудовища за Хелоуин за съжаление не успява да улови дълбочината и чара на плюшените герои – вместо това залага на сурова гарга с важна мисия и широка палитра от чудовища, които не оставиха дълбока следа в съзнанието ми.  

Определено не е лоша книга, но знам че Благой може повече. Догодина ще опитам и Крехар!

ТОП 2

Крадецът на книги от Маркъс Зюсак

Въпреки че страда от някои от греховете на Young adult жанра, като леко лигав мелодраматизъм и твърде фрагментиран сюжет, Крадецът на книги може да те хване за гърлото и да те задуши със своята чисто човешка история за дребните хора, хванати между зъбните колела на войната. Романът рисува една сива, трагична, но и борбена картина на живота на обикновения немец под ботуша на Третия райх. Оставена от майка си, малката Лизел живее при приемните си родители, при които всичко е мед и братвурстове, докато на вратата им не почука евреинът Макс.

Ако ще пращате някой младеж на фронта в Украйна и искате да го запознаете с ужасите на войната, Крадецът на книги може да се окаже доста полезна книга.

ДРОБ 2

Уендиго от Стефан Стефанов

Нямаше как да не обърна внимание и на любимия ми жанр тази година. Търпеливо чаках падането на първия сняг, за да се потопя автентично в света на Уендиго.

Трима военни, богат бизнесмен, свещеник, и двамата им помощници поемат на обречена експедиция в суровата, погребана от сняг Американска пустош. Скоро групата губи пътя си и малко по малко членовете започват да изчезват при мистериозни обстоятелства.

Стефанов пише уверено и умело, и успява да изгради сила атмосфера и злокобното усещане, че нещо се крие в мрака. Проблемът е, че на историята й отнема твърде много време да стане интересна, а когато най-сетне кръвта започва да се лее, Стефанов бързо слага точка, преди да разгърне целия й потенциал.

ТОП 1

Тайната история от Дона Тарт

Модерният Dark Academia тренд продължава да ми бърка в здравето, но и най-закостенелият критик в мен не може да игнорира качествата на неговия първообраз – Тайната история на Дона Тарт.

Книгата успява да надскочи крайната си претенциозност и превзетост, благодарение на майсторския стил на Тарт. Писан в продължение на 8 години, романът блести с такова изящество на израза и експресвност на езика, че от самото докосване до тях ще ви се карират панталоните и ще ви се преметнете шалчето.

Романът е едно младежко мърдър-мистъри, което е леко задушено от банални, ежедневни сцени, в които петимата ни малоумни и превзети герои единствено пият и се оплакват от живота. За щастие през всеки пиянски монолог и заядлив коментар се прокрадват нотки на пиперлива интрига и завладяваща мистерия, които ще ви държат залепени за книгата и насърчат да продължавате през леко плоската история.

ДРОБ 1

Твоето его е врагът от Райън Холидей

Уважавам усърдието, с което Райън Холидей представя древното учение на стоицизма на модерния читател – без сухи философии, а с вдъхновяващи примери от реалния свят.

Да превъзмогнеш егото си е основен принцип на стоицизма и урок, който новоно поколение определено трябва да научи. Проблемът ми е упоритостта, с която Холидей натъртва колко е добре да скланяш глава и да отстъпваш назад.

Да, ние често се сблъскавме с чувството да не сме достатъчно добри. И знаете ли, ако е така – майната му! Колкото и да сме зле в нещо, не бива да се отказваме и да се принизяваме. Да, егото може да ни залъже, но също така само вярата в себе си – дори и противно на това, което ни показва реалността – може да ни издигне над собствените си перипети. Така че вдигнете глава (и, ако се налага – средни пръсти) и нападайте смело!

Весело посрещане на 2024! Наздраве!

Тютюн от Димитър Димов – ревю

През трите месеца, през които носех двата тома на Тютюн със себе си, поне десетина души ме спираха, за да споделят колко им е харесал романа. Това не ми се е случвало с друга книга и ме накара да се замисля дали Тютюн наистина е национално съкровище, което обединява българските читатели, или за всичко е виновен неустоимият ми сексапил. Нека разберем.

Тютюн е епос, който обрисува живота на българите в годините преди и по време на Втората световна война. В центъра на историята са Борис и Ирина – двама влюбени младежи, които тръгват по различни пътища – тя следва медицина, а той гони мечтите си да стане тютюнев магнат и да се откъсне от задушаваща бедност.

Скоро животът ги събира отново в суровия и лъскав свят на фирма “Никотиана”, която обещава пари и власт за едни, и болест, мъка, и глад за други. Вече шеф на фирмата, Борис се превръща в безчувствен човек, който, ако беше министър на образованието, щеше да включи Тютюн в списъка със задължителни произведения за матурата, а Ирина бавно потъва в тинята на лукса и безделието, превръщайки се в обезчовечена сянка на предишното си аз. И докато традиционните морални ценности се разпадат, Европа се тресе от надвисналата война и героите ни се оказват оплетени в геополитическата игра на интереси.

Това са само едни от много пластове на романа, който говори за любов, за алчност, за морално падение, за социалния живот на българите, за история, за партизанските движения, за изкупление, и за много други неща.

Димитър Димов е изключително ерудиран и способен писател, в резултат на което романът звучи изключително модерно, въпреки склонността му да изпълва цели страници с размишления на героите. Това прави романа лек и разбираем, защото дори и най-заспалият ученик ще разбере какво е искал да каже автора, без да се налага да рови за смисъл между редовете. Дългите описания и честите повторения на една мисъл по няколко пъти също добавят ненужен обем, сякаш Димов вярва, че колкото е по-голяма книгата, толкова по-малък шанс има лошите комунисти да го накарат да я направи още по-дълга.

Ако имате основни познания по история, то Тютюн ще ви даде по-задълбочен поглед над процесите в страната през миналия век и силите, които довеждат до идването на комунизма. Но и въобще да не се интересувате от история и да мислите, че силите на Оста е термин от физиката, романът неизбежно ще ви разчувства с историята на едни грешни, но истински герои, които стават жертва на собствените си слабости. Разхищението на богатите бизнесмени стои в болезнен контраст с мизерията на селяните, и напомня, че за седемдесет години много малко неща са се променили.