Записки от Подземието на Фьодор Достоевски – ревю

Не твърдя, че съм против ваксините. Просто мисля, че докторите трябва по-детайлно да обяснят страничните им ефекти. Като например вероятността напълно да загубите разсъдъка си и веднага след ваксинацията да отидете до местната библиотека и да си вземете копие на Записки от Подземието на Достоевски.

Добре де, вината може и да не e във ваксините, а в Сафон и във великолепните му истории за мистериите около Барселонски писатели, които възбудиха литературния ми апетит за нещо по-… деликатесно.

Защо взех точно Записки от подземието ли? Стори като по-смислен избор от другите „велики“ романа на Достоевски като Братя Карамазови и Идиот, чиито обем напомня повече на нещо, с което ще се укрепи преливаща река. Но не позволявайте на скромните й стотина страници да ви залъжат: да я завършите ще ви отнеме повече старание от това да прочетете пет модерни бестселъра, докато си чистите ушите с големия пръст на крака.

Записки от подземието е разделена на две части. Първата може да я пропуснете. Състои се от дълъг монолог на главния герой (безименен и крайно дебилен чиновник, толкова позитивен и ведър, все едно цял живот е чел само Достоевски), в който говори за нещо, което несъмнено е било обект на много академични анализи през годините, но моят кух мозък така и не схвана. Ако е нещо мъдро, което да те подтикне към дълбоки размишления, то успява, защото през цялото време дълбоко размишлявах как да захвърля книгата и да чета нещо друго.

Подобрението във втората част идва от добавянето на иновативен подход, познат като сюжет, състоящ се от това как чиновникът отива на събиране на познати, които абсолютно ненавижда, напива се като казак, посещава проститутка и философства малко, след което се прибира вкъщи да се наспи.

Да, както може да си представите, всичко това е разказано толкова свежо и интересно, колкото редица сиви соц-панелки. Но проклет да бъда, ако историята не ми влезе под кожата! Изпод пластовете объркана проза и екзистенциални локуми се крият пейзажи от животите на едни хорица, живеещи в едно отминало време, които просто се опитват да намерят късче щастие и смисъл в този суров зимен свят.

Записки от подземието има статут на вечна класика и майната му ако не ме убеди, че го заслужава. След като се преборите с грубата стилистика е много вероятно да съзрете нещо, каращо ви да се замислите и да се почувствате близки с главния герой… най-малко защото вече и двамата ще сте еднакво депресирани.

One thought on “Записки от Подземието на Фьодор Достоевски – ревю

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s