Плюшеното приключение/Мазето от Благой Д. Иванов – ревю

След книга с кино критика, сборник с разкази, графичен роман и художествен роман, наскоро Благой Д. Иванов ни зарадва и с детска книжка. Докато очакваме да излезе от печат и готварската му книга, нека хвърлим поглед върху Мазето и Плюшеното приключение и опитаме да диагностицираме биполярното му разстройство.

Започнах с Плюшеното приключение, разбира се, защото е по-близка до менталната ми възраст. Книгата ни запознава с Хейли, плюшена белуга – не бе, не бутилка водка, а животно, което се озовава изхвърлено на бунище. Там Хейли се запознава с Тутето – сладуресто плюшено куче, инцидентно изхвърлено от стопаните си. Двамата герои се впускат в опасно приключение да избягат от бунището и да стигнат морето, където Хейли ще се събере с истинското си семейство белуги и ще отплава весело в морето, където ще допринесе за замърсяването на водите с токсични пластмаси.

Плюшеното Приключение е забавна приказка, в която страхливите герои откриват смелостта си, мъдрите оказват помощ и дават кураж, и приятелите се появяват точно навреме, за да ни спасят от опасността. Освен със страхотни главни герои, историята ни среща и с опасни врагове и забавни съмишленици, които са страхотно реализирани и ще станат любимци на малчуганите.

Ако пък по погрешка сте взели книгата за дете, което е твърде заето да зяпа палави рускини в TikTok, за да се научи да чете, на помощ идват и прекрасните илюстрации на Свилен Димитров, които правят книгата истинско удоволствие за окото.

Ако търсите нещо също толкова майсторски написано, но с повече убийства на проститутки, Благой няма да ви разочарова. В Мазето, главният герой (който не е назован в книгата, така че според мен се казва Фалафел) е мълчаливец, който има неприятния навик да убива момичета и да ги заравя в мазето си. Книгата проследява 12 месеца от живота му, в които той се опитва да съчетае утоляването на жаждата за кръв на Звяра, живеещ в главата му, с това да убеждава годеницата си Валентина, че е сготвил вечеря, а не е поръчал от Glovo.

Въпросът дали ще успее да обуздае кръвожадната си природа, преди тя да домъкне Валентина в мазето, е централен в романа и през първата половина отговорът въобще не ме интересуваше. Мазето набляга над “психо” частта на психотрилъра и обича да задълбава над разсъжденията на Фалафел. Проблемът е, че той е един изключително скучен герой. Тутето от Плюшеното приключение е далеч по-солиден персонаж, въпреки че е пълен с пух. В резултат поредната жертва на Фалафел станах аз, защото ме убиваше от скука.

С течение на времето обаче хладнокръвната маска на Фалафел започва да се пропуква и виждаме как той става все по невнимателен, докато губи контрол над себе си. С всяка страница историята те поглъща повече, докато не стигне до финалът, който е приятно психарски и неочакван и ще остави феновете на истории като Мълчанието на агнетата доволни.

И двете книги завършват с послеслови, в които Благой изрежда десетките си източници на вдъхновение за историите, от което си проличава неговата любов към изкуствата. Той си разбира от работата толкова, колкото Papi Hans разбира от това да пъди фенки от прага си всяка сутрин, и разнообразието, което предлага, може само да ни радва (за Благой говоря!). Каквото и да изберете, няма да сбъркате – има по малко Благой за всеки. Но аз горещо ви препоръчвам да изчакате и дългоочакваната му книжка за оцветяване.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s