Книгите за пораснали деца (9-12 години) винаги ще имат топло място в студеното ми сърце. На границата между лигавите детски книжки и още по-лигавите Young adult романи, поредици като Хрониките на Спайдъруик, Скълдигъри Плезънт и Алкатрас често са остроумни, забавни и изпълнени с дръзки приключения и купища сърце и характер.
Днес ще ви разкажа за една своя любима поредица, позната от сериала на Нетфликс и класическия филм с Джим Кери – Поредица от злополучия от Лемъни Сникет.
Вайълет, Клаус и Съни Бодлер току ще разбират, че родителите им са загинали в пожар и че новият им настойник е далечният им роднина Граф Олаф. За съжаление на новите сираци, Олаф е маниякален злодей с театрални наклонности, който иска да открадне огромното им наследство. Така започва едно дълго преследване, което ще прекара децата през езера с кръвожадни пиявици, карнавал с хищни лъвове, зловещи болници, тъмни асансьорни шахти, замръзнали планини, клаустрофобични подводници, отдалечени острови и други неприятни места, където те ще използват своето остроумие и изобретателност, за да се спасят от лапите на Граф Олаф.
Въпреки непрестанната опастност за децата и нещастията, които ги сполетяват, историята е омекотена с черно чувство за хумор и с някои от най-абсурдните герои евър: възрастните почти винаги са малоумници, които оставят слепи за налудничавите дегизировки на Граф Олаф, а много от злодеите често са твърде нарцистични, за да представляват опастност за децата. Самият Лемъни Сникет разказва с такова преувеличено чуство за трагизъм и отчаяние, че звучи като Мартин Карбовски, от времената когато показваше баби джуджета в Отечествен Фронт.
Освен да ни забавляват с готическите приключения на децата Бодлер, Поредица от злополучия работи и като един наръчник за подрастващите, като не само ги учи на значението на десетки идиоми и фразеологизми, но ги подготвя за серията от нещастни случки, която е живота. Към края на серията дори самите деца Бодлер започват да извършват зли дела за да оцелеят, което ги кара да се питат дали те самите не са се превърнали в злодеи. Това е една морална неяснота, която не очаквах от поредица, в която бебе готви уасаби и хора си оставят тайни послания в съдържанието на буркан горчица. Нещо повече – поредицата засяга теми като корупция и лицемерие на работното място, в образователната система и здравеопазването, и отправя критики към съдебната система, медиите и популисткото забавление.
На български са преведени само първите четири книги, които могат да се намерят или в Читанка, или в Книжен пазар, но бих препоръчал да се прочетат в оригинал, поради фокуса им върху езика и шантави фразеологизми. Поредицата ще допадне на феновете на готическия трагизъм, на младежките приключенски романи, на класическите детективски мистерии, както и на онези, които изпитват перверзно удоволствие, когато четат за насилие над деца. Ъм, аз съм от тези с готическия трагизъм, честно!
Книжовност 