През трите месеца, през които носех двата тома на Тютюн със себе си, поне десетина души ме спираха, за да споделят колко им е харесал романа. Това не ми се е случвало с друга книга и ме накара да се замисля дали Тютюн наистина е национално съкровище, което обединява българските читатели, или за всичко е виновен неустоимият ми сексапил. Нека разберем.
Тютюн е епос, който обрисува живота на българите в годините преди и по време на Втората световна война. В центъра на историята са Борис и Ирина – двама влюбени младежи, които тръгват по различни пътища – тя следва медицина, а той гони мечтите си да стане тютюнев магнат и да се откъсне от задушаваща бедност.
Скоро животът ги събира отново в суровия и лъскав свят на фирма “Никотиана”, която обещава пари и власт за едни, и болест, мъка, и глад за други. Вече шеф на фирмата, Борис се превръща в безчувствен човек, който, ако беше министър на образованието, щеше да включи Тютюн в списъка със задължителни произведения за матурата, а Ирина бавно потъва в тинята на лукса и безделието, превръщайки се в обезчовечена сянка на предишното си аз. И докато традиционните морални ценности се разпадат, Европа се тресе от надвисналата война и героите ни се оказват оплетени в геополитическата игра на интереси.
Това са само едни от много пластове на романа, който говори за любов, за алчност, за морално падение, за социалния живот на българите, за история, за партизанските движения, за изкупление, и за много други неща.
Димитър Димов е изключително ерудиран и способен писател, в резултат на което романът звучи изключително модерно, въпреки склонността му да изпълва цели страници с размишления на героите. Това прави романа лек и разбираем, защото дори и най-заспалият ученик ще разбере какво е искал да каже автора, без да се налага да рови за смисъл между редовете. Дългите описания и честите повторения на една мисъл по няколко пъти също добавят ненужен обем, сякаш Димов вярва, че колкото е по-голяма книгата, толкова по-малък шанс има лошите комунисти да го накарат да я направи още по-дълга.
Ако имате основни познания по история, то Тютюн ще ви даде по-задълбочен поглед над процесите в страната през миналия век и силите, които довеждат до идването на комунизма. Но и въобще да не се интересувате от история и да мислите, че силите на Оста е термин от физиката, романът неизбежно ще ви разчувства с историята на едни грешни, но истински герои, които стават жертва на собствените си слабости. Разхищението на богатите бизнесмени стои в болезнен контраст с мизерията на селяните, и напомня, че за седемдесет години много малко неща са се променили.
Книжовност 