Привет! Тази година не сме се виждали много, но няма да се разминете без любимата ми класация на ТОП и ДРОБ книгите, които прочетох през последните 12 месеца, и които не получиха самостоятелно ревю в Книжовност. Да започваме!
ТОП 3
Естествен роман от Георги Господинов
Първият роман на нашия световноизвестен Жорка (с тази шантава сай-фай корица) откроява посоката на по-нататъшното му творчество и блести със същите разнообразни размишления над нагледните баналности на живота. В центъра на историята е главният ни герой Георги, който опитва да осмисли живота си, след като съпругата му му изневерява и го напуска.
Следват размишления и фрагменти, които могат да объркат не-индоктринираните, но феновете на Жорката ще се почувстват като у дома. Тук фокусът сякаш е малко по-размит от този във Физика на тъгата, например, но “романът” все пак ще ви стопли душата с красиви истории и задълбочени ментални трактати.
ДРОБ 3
Тринайсет чудовища за Хелоуин от Благой Д. Иванов
С Плюшеното Приключение хорър нърдът Благой Д. Иванов доказа, че може да напише вълнуваща и поучителна история за по-млади читатели. Тринайсет чудовища за Хелоуин за съжаление не успява да улови дълбочината и чара на плюшените герои – вместо това залага на сурова гарга с важна мисия и широка палитра от чудовища, които не оставиха дълбока следа в съзнанието ми.
Определено не е лоша книга, но знам че Благой може повече. Догодина ще опитам и Крехар!
ТОП 2
Крадецът на книги от Маркъс Зюсак
Въпреки че страда от някои от греховете на Young adult жанра, като леко лигав мелодраматизъм и твърде фрагментиран сюжет, Крадецът на книги може да те хване за гърлото и да те задуши със своята чисто човешка история за дребните хора, хванати между зъбните колела на войната. Романът рисува една сива, трагична, но и борбена картина на живота на обикновения немец под ботуша на Третия райх. Оставена от майка си, малката Лизел живее при приемните си родители, при които всичко е мед и братвурстове, докато на вратата им не почука евреинът Макс.
Ако ще пращате някой младеж на фронта в Украйна и искате да го запознаете с ужасите на войната, Крадецът на книги може да се окаже доста полезна книга.
ДРОБ 2
Уендиго от Стефан Стефанов
Нямаше как да не обърна внимание и на любимия ми жанр тази година. Търпеливо чаках падането на първия сняг, за да се потопя автентично в света на Уендиго.
Трима военни, богат бизнесмен, свещеник, и двамата им помощници поемат на обречена експедиция в суровата, погребана от сняг Американска пустош. Скоро групата губи пътя си и малко по малко членовете започват да изчезват при мистериозни обстоятелства.
Стефанов пише уверено и умело, и успява да изгради сила атмосфера и злокобното усещане, че нещо се крие в мрака. Проблемът е, че на историята й отнема твърде много време да стане интересна, а когато най-сетне кръвта започва да се лее, Стефанов бързо слага точка, преди да разгърне целия й потенциал.
ТОП 1
Тайната история от Дона Тарт
Модерният Dark Academia тренд продължава да ми бърка в здравето, но и най-закостенелият критик в мен не може да игнорира качествата на неговия първообраз – Тайната история на Дона Тарт.
Книгата успява да надскочи крайната си претенциозност и превзетост, благодарение на майсторския стил на Тарт. Писан в продължение на 8 години, романът блести с такова изящество на израза и експресвност на езика, че от самото докосване до тях ще ви се карират панталоните и ще ви се преметнете шалчето.
Романът е едно младежко мърдър-мистъри, което е леко задушено от банални, ежедневни сцени, в които петимата ни малоумни и превзети герои единствено пият и се оплакват от живота. За щастие през всеки пиянски монолог и заядлив коментар се прокрадват нотки на пиперлива интрига и завладяваща мистерия, които ще ви държат залепени за книгата и насърчат да продължавате през леко плоската история.
ДРОБ 1
Твоето его е врагът от Райън Холидей
Уважавам усърдието, с което Райън Холидей представя древното учение на стоицизма на модерния читател – без сухи философии, а с вдъхновяващи примери от реалния свят.
Да превъзмогнеш егото си е основен принцип на стоицизма и урок, който новоно поколение определено трябва да научи. Проблемът ми е упоритостта, с която Холидей натъртва колко е добре да скланяш глава и да отстъпваш назад.
Да, ние често се сблъскавме с чувството да не сме достатъчно добри. И знаете ли, ако е така – майната му! Колкото и да сме зле в нещо, не бива да се отказваме и да се принизяваме. Да, егото може да ни залъже, но също така само вярата в себе си – дори и противно на това, което ни показва реалността – може да ни издигне над собствените си перипети. Така че вдигнете глава (и, ако се налага – средни пръсти) и нападайте смело!
Весело посрещане на 2024! Наздраве!
Книжовност 